Беше ли всъщност комфортно да се лети с Конкорд?

Конкорд превозваше пътници срещу заплащане в продължение на почти 28 години между 1976 и 2003 г., като превозваше до 100 пътници със скорост Mach 2 през Атлантическия океан за 3 часа и 30 минути. Самолетът се помни със своята скорост, ексклузивност и изживяването да летиш на височина 60,000 фута (18,288 m), на ръба на Космоса. Дали всъщност е бил комфортен, е друг въпрос, а отговорът зависи от значението на тази дума в контекста на полет, продължавал по-кратко от пътуване с автомобил от Манхатън до Хамптънс в петък следобед.

Кабината беше тясна, седалките имаха ограничен наклон назад, прозорците бяха миниатюрни и нямаше развлекателна система. До 1990-те години пътниците в първа класа на дозвуковите 747 разполагаха с физически по-добра седалка по всеки измерим показател. Пътниците на Конкорд плащаха повече и получаваха по-малко пространство. Ето как всъщност изглеждаше кабината, за какво се плащаше с цената на билета и защо пътниците, които летяха редовно с него, не се интересуваха от седалката.

Седалката: тясна, изправена и не такава, каквато предполагаше цената

Кабината на Конкорд беше широка 9 фута и 6 инча (2.9 m), приблизително две трети от ширината на Boeing 737. British Airways и Air France конфигурираха самолетите си със 100 седалки в разположение 2-2 — по четири на ред с една централна пътека. Кожените седалки бяха тесни. Разстоянието между редовете беше 34 инча (86 cm) при стандартната конфигурация със 100 седалки, което осигуряваше приблизително 6-7 инча повече място за краката от типична седалка в международна икономична класа от онова време. Предлагаше се конфигурация с висока плътност от 144 седалки и разстояние между редовете 31 инча (79 cm), но нито един от двата оператора не я използваше. Височината над главите в централната пътека беше едва 6 фута (1.8 m). Мястото за багаж над седалките беше ограничено и съответно имаше ограничения за ръчния багаж.

Седалките практически не се накланяха назад. Нямаше персонални екрани за забавление. До 1990-те години пътниците в първа и бизнес класа на Boeing 747 имаха достъп до видеоразвлечения, въртящи се седалки, напълно хоризонтални легла при някои авиокомпании и достатъчно пространство в кабината за разходка. Конкорд не разполагаше с нито едно от тези удобства. Пътник, плащащ цена, равняваща се на тази за първа класа плюс 20%, получаваше седалка, която, ако се оценява единствено по физическите ѝ характеристики, беше по-близка до тази в съвременен вътрешен теснофюзелажен самолет, отколкото до която и да било международна премиум кабина от същия период.

Кабината беше конфигурирана само с една класа. Нямаше секция за първа класа и секция за икономична класа. Всеки пътник седеше на еднаква седалка, с еднакво разстояние между редовете и в една и съща кабина, което опростяваше модела на обслужване, но също така означаваше, че в самолета няма премиум продукт за пътниците, готови да платят повече. Кабината беше разделена на предна и задна секция от двете кухненски зони, но седалките бяха еднакви навсякъде. Физическият продукт беше един и същ за всеки пътник на всеки полет.

Прозорците, топлината и гледката от 60,000 фута

Прозорците на кабината на Конкорд бяха видимо по-малки от тези на дозвуковите самолети и имаха размери приблизително 6 на 6 инча (15 cm). По-малкият размер беше конструктивно изискване. На височина 60,000 фута (18,288 m) разликата в налягането между вътрешността на кабината и почти пълния вакуум отвън беше по-голяма, отколкото при дозвуков самолет, летящ на 35,000 фута (10,668 m), а по-малките прозорци намаляваха конструктивното натоварване върху фюзелажа при това налягане. Това, което пътниците виждаха през тези малки прозорци, не приличаше на никоя друга гледка, достъпна по време на търговски полет преди или след това.

На крейсерска височина Конкорд летеше над приблизително 90% от земната атмосфера. Небето отвън не беше синьото, което виждат пътниците в дозвуковите самолети. То беше тъмно и в горния край на видимия спектър се доближаваше до чернотата на Космоса. Кривината на Земята се виждаше през прозорците на кабината — детайл, който пътниците в дозвукови самолети на наполовина по-малка височина не могат да възприемат. Турбуленцията беше рядкост на 60,000 фута, тъй като почти всички метеорологични явления се развиват в тропосферата отдолу. Полетът при свръхзвукова крейсерска скорост беше толкова плавен, че дори първа класа на 747 на височина 35,000 фута не можеше да го гарантира.

Фюзелажът се нагряваше значително по време на свръхзвуковия полет. Компресирането на въздуха при Mach 2 повишаваше температурата на външната обшивка при носа до приблизително 250°F (120°C), а прозорците на кабината бяха топли на допир по време на свръхзвуковата част от полета. По дължината на кабината имаше температурен градиент, като предните секции бяха по-топли от задната. Моментът на преминаване през звуковата бариера беше едва доловим. Air France го обявяваше по системата за оповестяване в кабината, а уред за измерване на скоростта в Mach в предната част на кабината показваше текущата скорост. Без тези сигнали пътниците лесно можеха да пропуснат прехода. Ускорението при преминаването на Mach 1 предизвикваше лек тласък, но нищо достатъчно драматично, за да бъде забелязано, без някой да съобщи какво се случва.

Храната, обслужването и за какво се плащаше с цената на билета

Обслужването на борда компенсираше това, което седалката не можеше да предложи. Малко след излитането се сервираха канапета с аперитиви. Последвалото хранене представляваше петстепенно гурме меню, създадено от специализираните шеф-готвачи на British Airways, често в сътрудничество с известни външни имена, и поднесено в съдове от фин костен порцелан Royal Doulton със сребърни прибори. Реколтните шампански вина бяха подбрани специално за избата на Конкорд. Винената листа се променяше всеки месец. Менюто се променяше всяка седмица. По време на 3.5-часов полет от Лондон до Ню Йорк кабинният екипаж трябваше да извърши цялото обслужване по време на храненето достатъчно ефективно, за да могат пътниците да се нахранят, да пият и да приключат преди снижението към JFK, което превръщаше темпото на обслужването както в логистично, така и в свързано с гостоприемството упражнение.

Преживяването на земята разширяваше обслужването отвъд самолета. British Airways поддържаше специални салони за пътниците на Конкорд както на Хийтроу, така и на JFK, проектирани от CD Partnership на сър Терънс Конран. Салонът на JFK разполагаше с шезлонги Le Corbusier, кресла Charles Eames, столове Bibendum на Eileen Grey и специално поръчани произведения на изкуството, включително стенни рисунки от Sol LeWitt и висяща мобилна скулптура от Richard Smith. Използваните материали включваха травертинов мрамор, зелен мрамор, орех, дъб, явор и мраморна мозайка. Бар с пълен персонал предлагаше континентална закуска, еспресо, шампанско и леки освежителни напитки и храни. На Хийтроу пътниците се качваха директно от салона в самолета, без да преминават през основния терминал. На JFK организацията беше подобна. Пътниците, пътуващи само с ръчен багаж, можеха да отидат директно от регистрацията до салона, без да чакат на никаква опашка.

Двупосочният билет от Лондон до Ню Йорк през 2003 г., последната година на експлоатация, струваше £6,636. Тази цена включваше салона, храната, шампанското, гледката към извивката на Земята от 60,000 фута (18,288 m) и пристигането в Ню Йорк преди часа на излитане от Лондон според местното време. По нито един общоприет критерий обаче тя не осигуряваше удобна седалка. Продуктът бяха скоростта и ексклузивността. Кабината беше просто обвивката, а не основното предимство.

Три часа и половина: защо комфортът нямаше значението, което има днес

Полет от Лондон до Ню Йорк с Конкорд отнемаше приблизително 3 часа 30 минути. Полет от Лондон до Ню Йорк с Boeing 747 отнемаше приблизително 7 часа 30 минути. Пътникът на Конкорд прекарваше на седалката по-малко от половината време, което променяше значението на всеки показател за физически комфорт. Тясна седалка с ограничено накланяне е проблем при 7-часово дозвуково прекосяване. При 3.5-часов полет това е дребно неудобство, което повечето пътници не споменаваха наред с гледката, храната или часа на пристигане.

Часът на пристигане беше продуктът. Пътник, излитащ от Хийтроу в 10:30 AM с полет на Конкорд на запад, пристигаше на JFK приблизително в 9:25 AM местно време, печелейки пет часа заради часовите зони, докато прекарваше 3.5 часа във въздуха. Пътникът напускаше Лондон в средата на сутринта и пристигаше в Ню Йорк преди часа, в който беше излетял. След пристигането му оставаше на разположение цял работен ден в Манхатън. В техническо отношение връщането в същия ден беше възможно.

Никой не резервираше Конкорд заради седалката. Никой не отменяше резервация за Конкорд, защото височината на кабината беше 6 фута (1.8 m) или прозорците бяха малки. Пътниците, които редовно летяха с Конкорд, го правеха, защото разписанието не можеше да бъде възпроизведено с никой друг самолет. Пътуващите по работа можеха да присъстват на сутрешна среща в Лондон и на следобедна среща в Ню Йорк в един и същи ден. Кабината беше поносима за 3.5 часа по начин, по който не би била за 7 или 8, а по-високата цена спрямо първа класа на 747 купуваше време, а не пространство.

Как кабината на Конкорд се сравнява със съвременната бизнес класа

Съвременната бизнес класа по маршрута от Лондон до Ню Йорк няма нищо общо с предлаганото от тази кабинна класа по времето, когато Конкорд летеше. През 1990-те и началото на 2000-те години бизнес класата при повечето авиокомпании означаваше в най-добрия случай наклонена седалка, разгъваща се почти хоризонтално, малък личен екран с ограничено съдържание и обслужване с храна, което беше добро, но не и изключително.

Собственият продукт Club World на British Airways по онова време беше значително под нивото на първа класа. Днес същата авиокомпания предлага Club Suite с конфигурация 1-2-1 тип „обърната рибена кост“, директен достъп до пътеката, плъзгаща се врата за уединение, напълно хоризонтално легло с дължина 6 фута, 6 инча (198 cm), спално бельо от White Company, Starlink WiFi и кетъринг от Do&Co. Delta One, United Polaris и Virgin Atlantic Upper Class предлагат сравними или по-добри продукти по същия маршрут.